Склеротерапия: как действа, странични реакции и режим след процедурата

Болестта разширени вени (варици) на долните крайници настъпва при разширяването на повърхностните вени на краката. Това не е само козметичен проблем. Често се усеща тежест, нощем се явяват крампи в прасците, кожата на подбедриците се оцветява, появяват се сърбящи или „горещи“ отоци около глезените, стига се до чести венозни възпаления. След години кожата добива кафеникав цвят; при определени условия могат да се появят и незаздравяващи рани.

Защо се появяват разширените вени

Най-честата причина е индивидуално обусловена вродена слабост на съединителната тъкан. Клапите на вече разширения повърхностен съд не се затварят плътно. Кръвта се движи по дълбоките вени нагоре до слабините, част от нея навлиза в повърхностната система и се връща към ходилото. Този патологичен кръговрат увеличава налягането, появяват се отоци, тежест и напрежение.

Как се установява кои клапи са засегнати

Пръв белег могат да са разширените малки подкожни вени и капиляри. С цветна дуплекс-доплер сонография лекарят установява кои клапи са засегнати. (В литературата се споменават и други специализирани изследвания — светлинно-рефлексионна реография, венообтурираща плетизмография, флебография.)

Методи според вида на вените

• Външна еластична компресия с медицински чорапи, чорапогащи или еластичен бинт — ежедневно
• Оперативно отстраняване — основно при заболяване на главните подкожни вени
• Отстраняване с лазерна сонда, сонда с втечнен азот или облитерация с радиовълни
• CHIVA — френски метод за корекция на кръвния ток по запазените магистрали при амбулаторни пациенти, като се отстраняват само болестно променените участъци
• Склерозация — в разширените вени се инжектира склерозиращ агент

Как действа склерозиращият агент

Склерозиращият агент води до асептичен възпалителен процес на венозната стена, слепване на вътрешните стени и запушване на вената. През нея вече не се движи кръв; вената закърнява и се превръща в съединителна тъкан.

Кои вени са подходящи за склерозация

Методът е подходящ при малокалибрени вени на кожата и подкожието, ограничени участъци от главните подкожни вени, метличковидни и мрежовидни вени, странични разклонения и при рецидив след операция. В центъра процедурата е описана на страницата Склеротерапия.

Как се извършва склеротерапията

Варикозно промененият съд се пунктира с тънка игла в стоящо, седящо или лежащо положение. Крайникът се повдига и се инжектира склерозиращият агент. Преди процедурата лекарят уведомява за вида на използвания препарат.

За по-добър контакт със стената препаратът може да се въведе като пяна. Веднага след инжектирането мястото се притиска със стерилен тампон, след това се обува еластичен чорап или се навива бинт. Само при отделни метличковидни вени компресията не е необходима. При обширна варикоза лечението се извършва на няколко пъти, съобразено с допустимата доза според телесната маса.

Странични реакции и усложнения

Кое е нормално след инжектирането

Сини петна (хематоми) на мястото на инжектирането, ограничен оток, зачервяване и чувство за напрежение са нормални и по правило отзвучават след няколко дни. Непосредствено след инжектирането могат да се напипват болезнени уплътнения по хода на вената, които също изчезват. Кафеникави оцветявания и трайни уплътнения са рядкост; ако се появят, в 99% от случаите изчезват в следващите три до шест месеца.

Алергични реакции

При алергия към склерозиращия агент, дезинфектанти, латекс или превързочни материали могат да настъпят преходни отоци, сърбеж, кожни реакции, световъртеж, главоболие, метален вкус, повръщане. Тежки животозастрашаващи усложнения при правилно извършено лечение не се наблюдават.

Редки усложнения

Ако агентът попадне извън съда (паравазално), се получава по-силна болезненост или възпаление на подкожието; изключително рядко — ограничена кожна рана, която е лечима, но изисква време.

Ако кожни нерви попаднат в обсега на агента, може да има преходно изтръпване или свръхчувствителност. Отоците са рядкост; желателна е компресия, а при лимфен застой — медикаментозна или физикална терапия (мануален лимфен дренаж). При големи венозни конволути по хода на vena saphena magna се образуват кожни съсиреци, които се повлияват от последваща пункция и изтискване. Склерозантът не трябва да навлиза във вътрешните вени — затова се инжектира на много места по малко, а активното движение след манипулацията има превантивен характер. Инфекцията е изключителна рядкост; по-висок риск има при диабет.

Успех и рецидиви

Първопричината — слабостта на съединителната тъкан — не се повлиява от склерозирането. Възможно е след години отново да се появят вени на съседни места. На мястото на третираната вена при светлокожи пациенти в 10–20% от случаите могат да се появят нови ситни капиляри, които изискват допълнителна склерозация или лазерно лечение.

Режим след процедурата

• Минимум 60 минути се движете активно. Подгответе удобни обувки — ще сте с компресионна превръзка.
• През следващите дни се движете пеша или карайте велосипед. Професионалната дейност и домакинството не се повлияват.
• Не стойте дълго прави на място и не седете с кръстосани крака; често повдигайте краката.
• В легнало положение поставяйте глезените на високо и правете леки упражнения — сгъване на пръстите, кръгови движения в глезените.
• Не носете чорапи със стегнат кант. За жените — обувки с ток не по-висок от 5 см.

След лечението е разрешен кратък душ в края на деня, непосредствено преди лягане. Къпане във вана, плаж или сауна е желателно да се отложи, докато носите външната еластична компресия.